|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павли на Наска, Наске бе, тихом думаше:
- Защо бе, Наске, Наске бе, дето да ида,
дето да ида, все те заварвам,
все си плакала или ще плачеш,
дали си гладна, гладна и жедна,
или си, Наске, гола и боса?
Наска на Павли, Павле бе, тихом думаше:
- Ниту съм, Павле, Павле бе, гладна и жедна,
ниту съм, Павле, гола и боса,
а най си нямам от сърце рожба.
Павли на Наска, Наске бе, тихом думаше:
- Аз ш'ида, Наске, Наске бе, във Цариграда,
аз ще ти купя от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете.
Наска на Павли, Павле бе, тихом думаше:
- Опустяло ти, Павле, Павле бе, от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете,
аз искам, Павле, от сърце рожба
на мен да казва: "Мила бе мамо!"
Дюлино, Варненско; на моабет и субат (СбНУ 63, № 739).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|