|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павльо на Наска думаше: - Наске ле, джанъм,
що си кахърена, що си жаловна?
Дето и да ида, и да си дойда,
все тебе сварвам тъжна и кахърна.
Дали си гладна или си жадна,
или си гола, или си боса?
Наска на Павле думаше: - Павльо льо, джанъм
нито съм гладна, нито съм жадна,
а най си нямам от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба.
Павльо на Наска думаше: - Наске ле, джанъм,
я бръкни, я бръкни у шити джобове,
а че извади китка ключове,
че си отключи сребро и злато,
сребро и злато, кара грошове.
И ги занеси на куюмджии,
да ти направят от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка:
да го люлееш и да му пееш.
Наска на Павльо думаше: - Павльо льо, джанъм,
пусто ти остана от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Три дни го люлях и три дни му пях -
нито заплака, нито завряка.
Айдемир, Силистренско (Илиев-Друмева, ДБД, № 273 - "Пусто
остало дете от злато").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|