* * *

Седела ми е Горянка
девет години бездетна,
като настана десета
родила мужко детенце -
на челото му звездите,
на градите му слънцето,
на пупока му месецо.
Какво го макя родила,
чудила се е, дзверила,
от що че люлкя направи,
са що че да го повие.
Шумки сбрала, та го е повила,
сачки сбрала, люлкя му направила.
Чудила се е, дзверила,
са що че да го покръсти,
да му повика кумо и попо,
като е Горянка сирота.
Сама му име кръстила,
и го е макя люляла
и му е песен пеяла:
- Нуни ми, нуни, Горянчо,
расти ми, та ми порасти,
големо да ми порастеш,
на царо царство да вземеш,
на кральо кралство да вземеш
бащино ти е царството,
дедино ти е кралството.
Дочули са я комшии,
комшии, върли душмане,
чудили са се, дзверили,
какво при царо да лъжат.
Па си при царо очели,
та си на царо казали:
- Царо ле, царо честити,
вчера се роди детенце,
у света млада неделя,
на челото му звездите,
на градите му слънцето,
на пупока му месецо;
какво го макя родила,
с пресно го млеко къпала,
с свилни повивки повила,
златна го люлкя люляла;
какво го е макя люляла,
и му е песни пеяла:
- Нуни ми, нуни, Горянчо,
големо да ми порастеш,
на царо царство да вземеш,
на кральо кралство да вземеш,
бащино ти е царството,
дедино ти е кралството.
Цар на гавази говори:
- Гавази, царски ратае,
хванете кони равани,
хванете и ги справете,
та си у село идете,
краднете мужко детенце,
та го при мене донесете!
Гавази цара слушали,
хванали кони равани,
хванали и ги справили,
та са у село ходили;
тражили мужко детенце,
немало дете да да найват,
но са обора очели,
нашли са мужко детенце -
са шумки дете повито,
от сачки люлкя правено;
но не могат да се повърнат,
че е царо речено.
Краднале мужко детенце,
та го при цара занеле.
Царо на Стоян говори:
- Стояне, млад килиджио,
отвори девет килии,
та спусни мужко детенце
у това сино езеро,
при тиязмии ридовки,
при тия жаби крилати,
при тия сиви смокове,
при тия жълти гущери,
ега му очи испият,
ега му душа извадат.
И Стоян цара послуша,
отвори девет килии,
та спусна мужко детенце,
у това сино езеро,
при тия змии ридовки,
при тия жаби крилати,
при тия сиви смокове,
при тия жълти гущери.
Лежало малко ни много,
лежало девет години,
и десетата прибрало,
плакала макя, жалила,
девет години, десета,
сас сълзи земня потопи,
сас гласи небо подигна.
Царо на Стоян говори:
- Стояне, млад килиджио,
отвори девет килии,
извади у кости детини,
на макя да ги предадеш,
ега си макя отиде,
дворове да ми пресахнат.
И Стоян цара послуша,
отвори девет килии,
детето с душа затече,
че сас ябълка играе,
на девет педи душедзи,
свети го Петър даржеше,
Павла повои плетеше,
свети Илия диван стоеше,
света Мария вода грееше,
Магделина пелени налага.
Стоян при цара отиде,
па си на цара говори:
- Царо ле, царо честити,
детето с душа затекох,
на девет педи душедзи,
че сас ябълка играе,
свети го Петър държеше,
Павла повой плетеше,
свети Илия диван стоеше,
света Мария вода грееше,
Магделина пелени налага.
А царо се е уплашил.
Па си на Стоян говори:
- Стояне, млад килиджио,
отвори девет килии,
десета врата железна.
извади мужко детенце,
та го при мене донеси,
грехове да ми опрости,
що сам му малко погрешил.
И Стоян цара послуша,
отвори девет килии,
извади мужко детенце,
та го при цара занесе.
Царо на дете говори:
- Детенце, мужко детенце,
че ли ми простиш грехове
що сам ти малко прегрешил?
А детенце му говори:
- царе ле, царе честити,
я че ти простим грехове,
но тизе, царе, да лежиш,
дека сам язе лежало
от девет годин десета,
а тизе три дни да лежиш.
А царо се е уплашил,
уплашил царо, устрашил,
та доде дума издума,
царо се с душа раздели.
Дете му узе царството,
че му на стола седнало,
че е от Бога речено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010