* * *

Прошетала ми сирота Яна,
прошетала ми край Църно море,
що ми я нашла мраморна плоча
и си сопаса од бело сърце,
от бело сърце свилени пояс,
и си опаса мраморна плоча,
ми я носила девет месеци,
ми я изва'и од бело сърце,
и си я пови с кумаш пелена,
с кумаш пелена, со сърмен пояс,
и си месила бела погача,
и си канила кумот и попот
да ми го кръстит мъжконо дете.
Како 'и кани, така дойдо'е;
го однесо'е мъжконо дете,
мъжконо дете во лепа църква;
и го отвивьет мъжконо дете,
за да му кла'йет на дете име.
Кога да видет чудо големо!
Повиена йе мраморна плоча;
си я врати 'е плочата назод.
Тога им велит сирота Яна:
- Егиди куме, куме и попе!
Како на дете име кладофте?
- Егиди, Яно, сирота Яно!
Аль се кръща'ат мраморна плоча?
И си я зеде сирота Яна,
и си я зеде мраморна плоча
и си ми седна во стреде дворье.
Викнала Яна тъги со гласой:
- Егиди Боже, е мили Боже!
Къде се чуло и се видело
девет месеци мраморна плоча
да ми се носит на бело сърце,
како йе носиф, така остана,
не се чинела мъжконо дете!
Плюсна да плачит дури до бога,
дури се чуло гласот на бога.
Тога си вели вишени Господ:
- Егиди вие, до два ангели!
Ай да слезите на църна земя;
али огън земя изгорило?
Али вода земя йе понесло?
Али турци земя йе плене'е,
та що йе пискот на църна земя?
Кога слегве'е до два ангели,
кога слегве'е на църна земя,
кога да видет сирота Яна,
къде седнала на стреде дворье,
на стреде дворье, на мрамор плоча,
къде ми пищит, къде се тълчит.
И йе велеет до два ангела:
- Егиди Яно, сирота Яно!
А що се буфтиш, а що се тълчиш,
а що се тълчиш на мрамор плоча?
- Егиди мори божьи ангели!
Как да не вика, как да не плача?
Ево я носа мраморна плоча,
мраморна плоча на мое сърце;
аз чинеф оти та ке се сторит,
та ке се сторит мъжконо дете.
За тва се тълча, за тва се буфта.
И си стана'а до два ангела,
и се качи'а дури на небо:
- Егидиь Боже, е мили Боже!
Не ми йе огън земя изгорило,
не ми йе вода земя йе понесло,
не ми йе турци земя йе плене'е,
току седнала сирота Яна,
сирота Яна на стреде дворье,
тук си държеше мраморна плоча
на бело сърце девет месеци
и го пущила во бела църква,
да го кръстит мъжконо дете.
Тога им велит Боже милечек:
- Егиди, вие до два ангела!
Душа дайте на мраморна плоча,
да ми се сторит мъжконо дете.
И ми слего'е до два ангела,
и отидо'е Янини дворье,
душа йе дад'ве на мрамор плоча
и го напрайе мъжконо дете.
Тога и Яна се зарадвала,
се зарадвала, се насмеяла:
- Егиди, Боже, Боже милечек!
От повтур Яна меси погача
и ми покани попа и кума.
Йе го кръсти'е мъжконо дете,
йе го кръсти'е 'сите бого'и
и го донесви сироте Яне.
'И гоща'ала сирота Яна
за три месеци 'сите бого'и.
И си седнала во стреде дворье,
и си го леля мъжконо дете,
с нога го леля, песма му пеит:
- Нани ми, нани, сине богоец!
Ти да му зе'иш на кральот кральство,
ти да му зе'иш на царот царство,
да му седниш кралю на столнина,
да му седниш цару на царщина!
Бог й е убил тая зло комшиа,
що обула железни опинци,
що си зела и железно стапче,
ми отиде при цара, при краля:
- Егид', честиту цару и кралю!
Що си имат сирота Яна,
що си имат мъжконо дете,
тва ке ви царвит, тва ке ви кральвит.
И ми пущи'а до две елчии,
до две елчии во рамни дворье,
и ми зедо'е мъжконо дете.
И ми писнала сирота Яна:
- Ох, леле Боже, ох, мили Боже!
Си го фарли'е в темни зандани.
И си ми зела сирота Яна,
си обула железни опинци,
и си си зела и железно стапче,
да си побарат мъжконо дете.
И та ми пойде дури при цара,
дури при цара, дури при краля,
рижда им чинит, мольба се молит:
- Како ми мене мъжконо дете!
Дайте ми мене я да го държам,
я да го държам, да го изгле'ам!
Оту що сакате, тва чинете му.
Дете ми расти и ми порасти,
и ми се стори най-добър юнак,
и ми се стори цар над царе'и,
и ми се стори краль над крале'и.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010