* * *

Силан писък на черните земи,
силан писък до Бога се чуе!
И говори то мили ми Господ:
- Чуйте мене, два бързи ангела,
я слезнете на черните земи,
силан писък на черните земи -
дали майка черка попратуе,
или баща война попратуе.
А що беа два бързи ангела,
и набързо Бога послушая,
и слезная на черните земи.
Едно чудо на черните земи -
нито майка черка попратуе,
нито баща война попратуе...
Я що беа два бързи ангела
и они се назад повърная,
и они на Бога доказаше:
- Боже мили, за чудо големо,
нито майка черка попратуе,
нито баща война попратуе,
силно пищи Сирота Влахина,
защо нема от сърце си рожба -
или мъжка, или девоячка,
силно пищи, до тебе се чуе.
Съжали се на милого Бога,
и създаде той силни ветрове;
от Божи сили със силни ветрове
Влахина си е забременела,
и й даде това мъжко дете.
И го пови у свилни постилци,
и го върза у свилна люлкя,
една дилькя - за блага ябука,
а друга - за черна череша.
На детенце она проговара:
- Нуни, нуни, маленко детенце,
нуни, нуни, голем да порастеш!
Майкя че ти земе царевата черка,
ти че, синко, цару на престол да седиш!
Па подуя нейните комшийки
и веднъга цару доказая:
- Чуеш мене, цару Микаиле,
Бог да бие Сирота Влахина!
Породила това мъжко дете,
повила го у свилни постилци,
вързала го у свилена люлькя -
една дилькя за блага ябука,
друга дилькя - за черна череша,
и си на детенце дума:
- Нуни, нуни, маленко детенце,
нуни, нуни, голем да порастеш!
Майкя че ти земе царевата черка,
ти че, синко, цару на престол да седиш!
Цар изпраща до два верни слуги
да отидат Сирота Влахина,
и на слуги царо проговара:
- Чуйте мене, до две верни слуги,
я идете Сирота Влахина,
идете й дома на дворове,
ако може, дете украднете
и при мене живо донесете.
Я що беа царске верне слуге,
и набързо царя послушая,
отидоя Сирота Влахина.
Щом ги виде Сирота Влахина,
че си ида царски верни слуги,
тя си кани високи дивани
и остаи маленко детенце,
остаи го на високите дивани,
а тя влезна у шарени кухни
да напраи това църно каве,
да почерпи царски верни слуги.
Яли слуги, каве не чекая,
но набързо дете украдная
и занесоя дете на цара.
Цар издава тежки заповеди
и на слуге цара проговара:
- Чуйте мене, до две верни слуги,
я вземете ключи от зандани,
отворете той тъвни зандани,
у зандани има вода до колена,
из водата шевар до рамена,
из шевара змие и гущере -
там върлете маленко детенце.
И това са слуги извършили -
отвориа той тъвни зандани
и върлиа маленко детенце.
Не ми мина ни много, ни малко,
това беше на дън, на Великден,
ей цар ми заповед издава
и на слугье потиом говори:
- Чуйте мене до две верне слуге,
я днеска е пребела събота,
а утре е и бела неделя,
ем неделя, ем свети Великден;
я вземете ключи от зандани,
отворете той тъвни зандани
и сберете ми детински кости,
бърже тува при мен донесете,
да си кости на боклука върлим.
А що беа царске верне слуге,
и набързо цара послушая,
че вземая ключи от зандани,
отвориа той тъвни зандани,
у зандани едно чудо има -
де ми седи маленко детенце,
че ми дете седи у зандани,
и оно си седи у царски палати,
змие са си палат изградили,
гущери му престоли станали.
И що беа царске верне слуге,
и они се назад повърная,
и они си цару доказая:
- Слушай царе, богме, Микаиле,
у зандани едно чудо има -
змие са си палат съградиле,
и дете си седи у царски палати,
гущере са му слуги станали.
Съсети се царе Микаиле,
че е дете от Бога здадено
и е дете от Бога оричано.
Скоро става царе Микаиле
и отива маленко детенце,
че отива у тъвни зандани
и отиде при маленко детенце
и на дете поклон напраило:
- Прости мене, маленко детенце,
и ти, Боже, един нади мене!
Я че давам половина царство,
и че давам на престол да седи,
и че давам моя мила щерка
либе нему да му бъде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010