|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Окачила Божа майка,
нани ми, нани, млад Иванчо,
окачила златни люлки,
като ги окачи и си запя,
и си запя лична песен:
- Расти, Иванчо, да порастеш,
да си вземеш бащино си,
бащино си засторено...
Отгде зачу цар Костадин,
та изпрати бързи слуги:
- Я идете, бързи слуги,
млад Иванчо откраднете,
хвърлете го в тъмницата!
Отишли са бързи слуги,
млад Иванчо откраднали,
хвърлили го в тъмницата.
Три години дъжд не валя,
дъжд не валя, сняг не падна;
болярите задлъжняха,
сиромасите загинаха...
Отговаря цар Костадин:
- Я идете, бързи слуги,
млад Иванчо изхвърлете!
Отишли са бързи слуги,
отворили тъмницата -
млад Иванчо на стол седи,
на стол седи книжа държи,
като ги държи и ги чете.
Ой, наздраве, млад Иванчо!
Росица, Генералтошевско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|