|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Mама Даня люлка люлееше,
Добро льо Коладе ле,
по Даньови равни двори,
Дайно ле, Коледе ле,
люлка люлееше, песен му пееше:
- Нани, Даня, нани, олум
да раснеш, да пораснеш
да порастеш, да отземеш
от дяда си стопанинта,
от баща си царщината.
Де са зачули Дайнум комшии,
комшии, все касънджии
откраднали малък Даня,
хвърлили го тамо долу,
тамо долу в тъмни тъмници.
Та ми е стоял малък Даня
цели ми девет години.
Събрали се Даня роднини
да си търсят малък Даня,
търсили го, найдели го,
найдели го тамо долу,
тамо долу в тъмни тъмници.
Малък Даня на стол седи,
на стол седи, писмо пише,
писмо пише, черно слово:
"Пише му се цар да бъде,
цар да бъде, съд да съди,
Влашка земя и Богданска!"
Ой те тебе, малък Даня,
тебе пеем, Бога славим!
Новоселец, Новозагорско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|