|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
- Снощи сме те споменали,
стани ми нине господине,
споменали и разбрали;
че си имаш син златокосен,
пише му се цар да бъде,
цар да бъде, съд да съди,
съд да съди, Влашка земя,
Влашка земя и Богданска.
Отговаря цар Костадин:
- Имам, яма па не го давам,
той е малък, той е глупав,
той не може коня оседла,
той не може войска нареди,
той не може нивя отда.
Отговаря господаря:
- Дай го, дай го, господине,
ний кога идем там долу,
там долу в Влашка земя,
Влашка земя и Богданска,
там си има три девойки,
три девойки еднобойки,
еднобойки, едноимки -
първа ще му коня оседлае,
втора ще му войска нареди,
трета ще му нивя отдаде.
Стана юнак, опретна се,
поби коли чимширови,
поби пръти босилкови,
Загради си Влашка земя,
Влашка земя и Богданска.
Ой те тебе, добър юнак,
тебе пеем, Бога славим!
Новоселец, Новозагорско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|