* * *

Къде се чуло и видело
ю сред зиму гърмя да гърми,
ю сред зиму къде Ивановден;
ю сред лето снегъц да вали,
ю сред лето къде Петровден.
Дали е на зло, на добро,
дали е на размирна година?
Не е било на зло, на добро,
нито на размирна година,
нало е майка дете добила,
вечер е дете добила,
заранта дете думало:
- Расти ме, майко, гледай ме,
чувай ме, купай ме;
да станам голем ергенин,
юнак от седем години -
да зимам кралю кралството,
да зимам бану банството,
да зимам цару царството!
Како йе майка дочула,
по комшии майка казала
що е дете думало.
Комшии, върли душмане,
скоро при цара казали:
- Фала ти, честити ле царе,
да знаеш време по време,
ю сред зиму гърмя гърмеше,
ю сред лето снегъц валеше;
не е било на зло, на добро,
нито на размирна година -
нело е майка дете добила.
Вечер се е дете добило,
заранта дете думало:
- Расти ме, майко, гледай ме,
да станам голем юнак,
юнак от седем години -
да зимам кралю кралството,
да зимам бану банството,
да зимам цару царството!
Како е царо дочуло,
скоро гавази пратило:
- Идете, верни гавази,
дете из при майку зимайте,
при мене дете донесте,
да видим какво е дете на света -
да зима кралю кралството,
да зима бану банството,
да зима цару царството!
Скоро гавази отишли,
из при майка дете земали,
при цара дете отнесли.
Како е цара дете погледна,
скоро на гавази продума:
- Идете, верни гавази,
викайте Марко темничарина,
да отвори темна темница,
той дете у тъмницу фърлете -
ю тия жълти смокове,
ю тия жаби крилати,
ю тия змии фъркати!...
Скоро гавази отишли,
викнали Марко темничарина,
отвори темна темница,
дете у темница фърлили.
Седело време по време,
седело три годин дена,
на три годин цару продума:
- Отворите темна темница,
погледнай дете да нема,
ситни му кости сбирайте,
добро му кости скълцайте,
ю море й ги фърлите -
бел Дунав да ги отнесе,
той дете на свет да нема!
Како гавази отишли,
отвори темна темница,
дига се гласа до небо -
погледна, дете видели,
седи на зелена тревица;
при нег' света Петка и света Неделя.
Света Петка дете къпаше,
света Неделя диван седеше,
две свещи ю рука гореше,
и на дете думаше:
- Расти ми, дете, не бой се!
Како гавази видели,
скоро при цара казали:
- Фала ти, честити ле царе!
Той дете, що е ю темна темница,
му нема нищо на света -
при нег' света Петка и света Неделя!
Како е царо дочуло,
скоро гавази пратило:
- Идете, верни гавази,
викнете верна наводаре,
дете из темница да зима,
ю море дете да фърля,
бел Дунав да го отнесе!..
Скоро на водаре викнале,
дете из темница зимале
ю море дете фърлили.
Нали е Божа работа,
от Бога да се царство промени,
како е дете ю море паднало,
направи Господ, настори
ю сред море вити сарае -
редом кандила гореше,
дете седи ю златни сандалии.
Како е царо видело,
на дете сабля ариза,
жежко си кафе направи,
ю кафе турна отрове -
сам се е цара отровил,
остана на свет да се споминя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010