|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В петък се дете родило,
Върбанчо, дете хубаво,
в събота събират бабите,
в неделя дете кръстили
и го кръстили Върбанчо.
Върбанчо, дете на три дни,
на майка си продума:
- Я слушай, майко, я слушай,
с краве ме мляко окъпи,
с биволско масло помажи,
ще расна, майко, порасна,
царска дъщеря ще взема,
че ми се пада царството,
че ми е царство дедово,
и ми е банство бабино,
а везирство чичово.
Майка си дете послуша,
с краве го мляко окъпа,
с биволско масло помаза
и го е сладко приспала.
Земала е майка котлите
и си за вода замина,
там се пред дружки похвали,
че има дете на три дни,
та сеги е продумало,
че ще расне и порасне,
царска дъщеря ще вземе
и че ще вземе царството.
И така от дума на дума,
чула се дума до царя.
И праща той трима джелати
в тяхното село големо,
сред село срещат майка му
и си я питат, разпитват
има ли дете на три дни,
на три дни и на три нощи
и че то е продумало.
Тя се през рамо засмяла:
- Що ви е дете Върбанчо?
Аз имам дете Върбанчо,
то си на три дни продума.
И си ги дома завела
да й видят детето.
Детето сладко заспало.
Тогаз го дигат с пушките
и го на царя си носят.
Царят тогаз го погледнал:
- Ти ли си думал, Върбанчо,
че ще щерка ми да вземеш?
- Вярно съм думал, и пак казвам.
Царят се люто разсърдил,
че си вземал синджир ключове,
отвори девет темници,
в десета си Върбан хвърлил.
Минали девет години,
майка му тогаз отишла:
- Добър ден, царю честити,
честит си, царю, с войска,
злочеста съм майка със сина,
има ли дете Върбанчо
при тебе, царю, донесено
преди девет години?
Цар се през глава засмива:
- Какъв ти Върбан видело
през девет темни темници,
през девет, та чак в десета?
То е сега станало
на земя и паужина.
- Честит да си, царю, дай си,
дай си синджир ключове
да отворим девет темници,
ако е Върбан станал
на земя и паужина,
малко земя да взема,
у дома да отнеса,
и кога се за него сетя,
с бистра водица ще да прелея
и си Върбан помена.
Взема си царят ключове,
отвори девет темници,
като в десета надникна,
на златен трон Върбан седеше,
ситно си книжле четеше,
слугиня му с ламба светеше.
Като видял Върбан майка си,
из трон златен се подигнал,
като го царят съгледал,
той си очите повадил,
доде си чехли намерил
и на Върбанчо думаше:
- Ела ми седни на стола,
на стола и на престола,
мойта щерка ще вземеш,
че на теб се пада царството,
че ти е царство дедово,
че ти е банство бабино,
а везирството чичово.
Горник, Луковитско; на кръщене на момче (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|