|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Завил ми се й, тих бял сокол,
Даньо льо, Данчо льо, Дан войвода,
на Даньови равни двори,
вил се й два дни, вил се й три дни.
Питаше го Даньов тейно:
- Сокол, сокол, тих бял сокол,
що се виеш, стана два дня,
стана два дня, стана три дня -
гладен ли си, жаден ли си?
Отговаря сив бял сокол:
- Не съм гладен, не съм жаден,
най-сме чули, чули и разбрали,
че си имаш малък Данчо -
пише му се цар да бъде,
цар да бъде, цар на място,
цар да бъде, войска да реди,
войска да реди, лехи да дели,
лехи да дели, пари да брои!
Ой те тебе, Даньо баща,
тебе пеем, благославим,
от Бога ти много здраве,
от дружинка веселбинка!...
Генерал Тошево, Ямболско; коледна - на малко момче (Архив КБЛ-ВТУ);
сокол - другаде паун или гълъб.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|