* * *

Оженила се Яница,
девет години ходила,
от сърце чьодо нямала.
Пуста комшийка душманка,
нагадаше хи любено
Яница да си остави,
остави Янка, паряса,
че няма чьодо от сърце.
Янкина майка плачеше
и Яници си викаше:
- Янке ле, моя дъщеро,
продавай, Янке, залагай,
бубайково си имане,
имане, Янке, дюкяне,
сараяно си големи.
Та ходи Янка, та търси,
дано ми найдеш лекове -
да родиш чьодо от сърце!
Продаде Янка, заложи
бубайково си имане,
дюкяни, къщи големи,
та по дохторе ходеше
и лекове си търсеше.
Колконо пари издала,
по-млого биле изяла,
родила дете от сърце.
В чужда си къща седеше,
летва му люлка сторила,
в кичен го кушек завила,
жална му песня запяла:
- Ньони ми, ньони, сину лю,
голямко да те изкутям,
царюму царство да зьомиш
и везирьому - везирско,
на престол да си ми сьоднеш!
Отде я зачу комшийка,
комшийка, първа душманка,
право у царян отиде
и си на царян викаше:
- Царю лю, наша доржево,
я имам близна комшийка,
та храни мъжко детенце,
хем го люлее, хем пее -
царсконо да ти превзьоме,
на престол да си ти сьодне!
Царян се люто разлюти,
та си проводи сеймени:
- Идите, докарайте я,
детено ми донесите,
детено да го погубям!
Отидоха сеймени
Яница да си откарат.
Янка сейменям думаше:
- Откарайте ме при царян,
всичко ще право да кажам!
Сеймени я откараха,
детено хи отнесоха.
Ага при царян отиде,
та си ми царян питаше:
- Оти ме рукаш, царю лю?
- Рукам те, рукам, Янице,
в тевница да те затворя,
детено да ти погубя,
че си ми лошо казвала.
Янка си право казува:
- Царю лю, наша доржево,
не погубвай ми детено,
че съм без чьодо ходила
до тевет-десет години.
Доде детено да стекам,
колко съм пари издала,
по-млого билки изяла,
те бяха яце горчиви...
Всичко си, царю, изядах,
бащино тьожко имане -
дюкяне, царю, сарае,
едно ми дете остана,
и то е машко, глупаво,
та ми се нищо не сята...
Който ме мене наклепал,
та ми е върла душманка.
Пък ти се, царю, почуди,
прост челяк цар станува ли,
прост челяк взима ли царство!
Царян писарям думаше:
- Питайте селски кметове,
кметове, още попове,
каквосо Янка казува,
всичконо вярно ли ми е?
Продала ли е Яница
бащино тьожко имане,
имане, Янка, дюкяне,
дюкяне, още сарае?
Попитаха си кметове,
кметове, още попове.
Кметове писмо върнаха,
в писмоно пише-говори:
"Всичко е Янка продала,
продала Янка, изяла -
бащино тьожко имане,
доде си детено стече...
Янка си кирия живее!"
Царян писарям думаше:
- Хваните конче хубаво,
на Янка да го подарим,
наточите хи жълтици,
детено да си изкути!
Та че хи писмо написа
къщине да си хи дадат,
къщине със дюкянино.
Право си Янка отиде
на бащино хи имане,
в бащино хи сарае,
та да си кути детено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010