* * *

Хвала Богу за чудо големо,
дека има чудо за гледане!
Чудо има в града Раздолнина,
тамо има Сирота Влахиня,
до осам е деца породила,
хем родила, хем в земя турила,
ни едно е в ръце не хванала,
и па грешка не прегрешила,
нити Богу, ни Петки, ни Недели,
най-повече светому Лазару.
Девето е детенце родила,
и то мъжко за чудо е било,
че е дете лично родено -
под мишници злати криле има,
в лева ръка бела книга държи,
бела книга черно написана.
Оти дете в Видин цар ке бъде.
Минали се три недели време,
ми собрала Сирота Влахиня,
ми собрала кумове, попове,
да ми кръстат това чудо-дете, -
кръстиха го Невенчан Иванчо.
туриха го во златната люлка,
качиха го вишом на диване.
Тога майка сина залюляла,
хем го люля, хем му песня пее:
- Нани, нани, Невенчан Иванчо,
нани, сине, расти да пораснеш,
па да идеш во Видина града,
во Видина краля да им бъдеш,
да повеляш видинската земя.
Дочуха я върлите соседе,
допратиха книга до Видина,
на колено краля Матияша.
Книгя прие краля от Видина,
па я даде Петру темничару,
да я пее кралу Матияшу.
Книга пее Петър темничарин,
книга пее, дребни сълзи рони,
сълзи рони, на краля не казва.
Отговаря краля Матияша:
- Море Петре, мои темничару,
оти пееш тая бела книга,
книга пееш, дребни сълзи рониш?
Отговаря Петър темничарин:
- Мои кралю, кралю Матияшу,
книга ти е, царю мошне лоша,
и за тебе и за твое царство.
Чудо има в града Раздолнина,
тамо има Сирота Влахиня,
до осам е деца породила,
хем родила, хем в земя турила,
ни едно е в ръце не хванала,
и па грешка не прегрешила,
нити Богу, нити Петки,
нити Петки, ни Недели,
най-повече светому Лазару.
Девето е детенце родила,
и то мъжко за чудо е било,
че е дете лично родено -
под мишници злати криле има,
в лева ръка бела книга държи,
бела книга черно написана,
оти дете в Видин цар ке бъде.
Царо прати до триста момчина,
ги поведе чохадар Никола
да уловат оно чудо-дете -
видела ги вишом от диване,
видела ги Сирота Влахиня,
па ми рукна вишом от дивана,
па пречека цареви войскаре.
- Качете се, цареви войскаре,
да ви дадем хлебец да ручате,
да ви служам по две чаши вино,
по две чаши, по чаша ракия.
Отговарят цареви войскаре:
- Не сме дошли вино да пиеме,
най сме дошле за мъжкото дете.
Отговаря Сирота Влахиня:
- Елате ми глава отсечете, -
и тога ми детенце вземете.
Не слушаха цареви войскаре,
изсубнаха сина от майка му,
нарамиха царю да го носат,
носиха го царю, дадоха го.
Цар го гуди на десно колено.
Дете кука како кукувица,
дете гуца како гугушица,
ми сборува како ластовица.
отговаря краля Матияша:
- А бре Петре, мои темничару?
Дете не е, Петре, за гледане,
а кутро е дете за тепане!
Иди, Петре, дете да ми хвърлиш,
да го хвърлиш во темни зандани,
да го ядат змии и гущери!
Го нарами Петър темничарин,
отнесе го у темна темница:
- помоли се Петър темничарин:
- Мили Боже и свети Никола!
Как ке хвърлям дете у темница?
Отговаря един божи ангел:
- Я хвърли го, Петре темничару,
че ангели това дете чакат,
да го учат книга разумница:
- първи ангел стар свети Илия,
втори ангел стар свети Никола,
трети ангел Петка и Неделя.
Ги послуша Петър темничарин,
хвърли дете во темна темница,
и отиде на царя да каже.
Свършиха се три години дълги,
цар повика Петра темничара,
и говори Петру темничару:
- Иди, Петре, темница отключи,
и собери на дете коските,
проводи ги сироти вдовици:
- вдовица е осам закопала,
да закопа и девето дете,
свещ да пали, тамян да му кади!
Оле Боже, за чудо големо!
Дек отиде Петър темничарин,
и завари дванайсет ангели,
дека учат това мало дете,
книга учат и песен му пеят.
Света Петка на рамо му стои,
а Неделя на скутови държи,
Никола му со свещица свети.
Петър бега, Матияшу казва:
- Рипна краля на нога юнашка,
и запаса сабя дипленица,
узе царя тежка боздугана,
па потръча на темнични вратни,
дигна царя сабя дипленица
да посече това мъжко дете,
откапа му ръка до рамена,
и сабя му от ръка изпадна!
Тога викат ангели небесни
из нивното райско бело гърло;
- Стани, стани, Невенчан Иванчо,
хвати сабя, царю глава земи
и хвърли го у темна темница,
да го ядат змии и гущере,
да му ядат кралско тлъсто месо.
Стана Иван на ноги юнашки,
та отсече царю руса глава,
а трупа му на псетата даде,
да си ядат царско тлъсто месо.
Тог отиде во Видина града
и повика Сирота Влахиня:
- Ела тука, майко, стара майко,
двама в Видин, майко, да кралваме,
да кралваме и да живуваме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010