|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дандика разбойник и сливенски търговци
Тръгнали са ми, тръгнали,
котленските абаджии,
баш болярските синове.
Тий си отодят, отодят,
на Симирлия и Сера,
се серски аби сбират,
бели моми да огледат.
Вървели, що са вървели,
до Джендем дере допрели,
до Джендем дере, до моста,
и там са Кутя срещнали,
Кутю и Ненчо двамата,
двамата баш песнопойци.
Ненчо на Кутя думаше:
- Я викни, Кутьо, та запей,
запей снощната песен,
дето я снощи пееше,
на снощните търговци.
Кутьо на Ненчо думаше:
- Не бива, Ненчо, да пея,
тука е място лошаво,
в таз гора ходи Дандика,
Дандика и Осман ага,
тий ще ни, Ненчо, зачуят,
по гласа ще ни познаят
и при нас ще дойдат,
те ще ни, Ненчо, убият!
(...)
Преслав (Архив КБЛ-ВТУ); неразгърната.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|