* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Зафю си коня яздеше,
във Сливен сред чаршията -
среща му иде Дандика.
Той си на Зафя думаше:
- Бре, Зафьо, чутен болярин,
я ми дай, Зафьо, конче си,
че имам, Зафьо, ходене!
Зафьо на Дандик думаше:
- Бре, Дандик, куче краставо,
на тебе, Дандик, не мяза,
ти мойто конче да яздиш!
Мойто е конче хранено,
седлото му е с кръстове.
На тебе, Дандик, не мяза,
ти мойто конче да яздиш.
Събрали ми се, събрали
сливенските абаджии
и ямболските търговци,
и котленските чорбаджии.
Във петък са дума думали
и си сметката гледали,
в неделя яли и пили,
в понеделник на път тръгнали -
в тъмна Ичера ще идат
и в Котел, града голяма,
и в сеирлия Жеравна.
Сиви ще аби да сбират
и бели моми да любят.
Вървели, що са вървели,
до Джендем дере стигнали,
добра ги срящна срещнали,
Кутьо и Рамчо двамата,
двамата баш цигулари.
Зафю на Кутя думаше:
- Я викни, Кутьо, та запей,
из едно гърло два гласа
и ти бре, Рамчо, след него!
Кутю на Зафя думаше:
- Зафьо ле, чутен болярин,
тука се песен не пее,
тука е място хайдушко,
че тука ходи Дандика
с негова вярна дружина.
Докат си дума издума -
ето че иде Дандика.
Дандик на Зафя думаше:
- Бре, Зафьо, чутен болярин,
я слизай, Зафьо, от кончето,
че седлото му е с кръстове -
да не оцапаме седлото,
като ти глава отрежем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010