|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома тъкала чалма за царя
Облака ечи та гърми,
облака доди, дъжд няма.
От облак глас са обажда:
- Енке ле, ичеренке ле,
защо си толкоз бледава,
бледава, още жълтава -
дали си болен гледала,
или си болна лежала?
Янка облаку думаше:
- Нито съм болен гледала,
нито съм болна лежала,
я най съм платно тъкала,
основата му коприна,
я вътъка му със злато.
Когато ветрец повей,
коприната са бъркаше;
когато слънце огрей,
златото ми се топеше.
неуточнено, Силистренско; жътварска (Арх. Радио София, зап. 1969
г.; =БНТ 7, с. 473 - "Облака ечи, та гърми"; =БНТ 13, № 28 - "Облака
ечи, та гърми"; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов.
С., 1994, с. 70).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|