|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома тъкала чалма за царя
Радин братец Ради дума:
- Милата сестро, Радо льо,
що си, Радо льо, ден хубава,
ден хубава, ден ленява,
а пък на ден погрозняла?
Болнава ли си лежала,
или си болен гледала?
Рада батю си думаше:
- Байне ле, бате Иване,
нито съм болна лежала,
нито съм болен гледала -
в царски съм сарай стояла,
на царя съм слугувала,
слугувала и робувала.
На царя съм шал тъкала,
на царица бяла сая.
Основата от коприна,
я вътъка от бяло злато,
когато вятър вееше -
натрата ми засукваше,
когато слънце печеше -
натрата ми се трошеше,
когато дъждец ръмтеше -
тогиз ми се най-тъчеше.
Затуй съм аз ден хубава,
ден хубава, ден ленява,
а пък на ден погрозняла.
Шумен (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|