|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома тъкала чалма за царя
- Мила льо, мила мамина,
както те й мама сгодила,
весела не те й видяла,
сутрина рано да станеш,
весело да се засмееш.
Мила мама си думаше:
- Болна съм, мамо, ще умра,
Гьорги за булка ще дойде,
без булка да н' го връщате.
Сестра ми малка вий дайте,
сичко й халал аз струвам,
едно й халал не струвам -
на Гьоргия пъстрийо портафейл.
Три съм го годин тъкала,
когато слънце печеше,
коприната се топеше,
когато вятър вееше,
коприната се вееше,
когато роса росеше,
тогаз се лесно тъчеше.
Раклица, Карнобатско; сватбена - водено хоро (СбНУ 63, № 501);
контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|