* * *

Мома тъкала чалма за царя

Тъмен се облак зададе
от долу, от Цариграда,
откъмто пусто Стидово,
от пуста Кобилишница,
като вървеше, ехтеше,
мъгли, прахове дигаше;
от буча клони смъчаше,
от канарите - камъни.
Янка на пътя седеше,
братово дето държеше
и ленен къжел предеше.
В облака челяк продума:
- Енке ле, моме хубава,
нящо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш,
правичко, да ме не лъжеш -
като надолу отивах,
каква бе, Енке, хубава,
каква бе бяла-червена,
пък сега, Енке, каква си -
каква си черна-зелена;
дали си болна лежала,
скоро от легло станала,
или си либе либила,
либила пък го не взела?
Янка облаку думаше :
- Облако, черен омразен,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Нито съм болна лежала,
нито съм либе либила,
либила пък го не взела -
царю съм търпан тъкала -
основа - бяла коприна,
вътъкът - сърма и злато.
Силни ветрове духаха
коприната се късаше,
я златото се трунеше,
а сърдце ми се топеше, -
затуй съм черна зелена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010