|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома тъкала чалма за царя
- Лиляно ле, байновата,
байновата, батювата!
Защо ми си ден хубава,
ден хубава, ден ленява;
дали болна си лежала,
или болно си гледала?
- Батю, байно ле Иване,
нито болна съм лежала,
нито болно съм гледала -
царю сарай съм седяла,
цярю чалма съм тъкала,
на царица бяла сая,
бяла сая мусуллия,
ибришим е основата,
вътъка й бяло злато!
Коги вятър подухнеше -
натата ми засукваше,
коги слънце припечеше -
вътъко ми се трошеше,
коги дъждец поръмтеше,
тогис ми се най-тъчеше,
най-тъчеше, най-пееше...
Затуй съм си ден хубава,
ден хубава, ден ленява...
Крумово, дн. Хан Крум, Преславско (СбНУ 42, № 340 - "Ден
хубава, ден "ленява"); сая - бяла дълга горна дреха; мусуллия - вид
тъкан от гр. Мосул, муселин; ибришим - коприна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|