|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома тъкала чалма за царя
Иван на Рада думаше:
- Мъри Радо, мъри любе,
ти беше бяла и червена,
а сега си повяхнала,
повяхнала, посърнала;
дали болна си лежала
или болник си гледала?
Рада на Иван дума:
- Иване ле, я бре любе,
не съм болна аз лежала,
ни съм болник гледала,
най съм на Индже платно сновала.
Основата е, холан, леняна,
леняна и копринена,
вътъка е, холан, сърмен,
сърмен, още и позлатен.
Платно се мъчно тъчеше -
кога вятър повеяше,
основата люлееше;
кога слънце напечеше -
сърма и злато се топеше;
кога мъгла припаднеше -
само тогава се тъчеше.
Затуй аз съм повяхнала,
затуй аз съм посърнала,
на Индже платно тъкала,
на Индже страшен войвода!
Айдемир, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ); името на Индже войвода
е късна добавка към мотива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|