* * *

Цар Ясен и турците

Царю Ясене, Ясене!
Цар Ясен вино пиеше
с негова верна дружина
на голем ден, на Илинден.
Голем беха курбан заклали.
Три му хабере дойдоха
и на царо думаха:
- Стани си, царю Ясене,
по-скоро дома да идеш!
Клетите турци дойдоха,
първо ти либе узеха,
и мъжко дете заклаха,
руса му коса узеха.
Царо си вера не вата,
нъло си вино пиеше.
Ета му доде слугиня,
та па на царо думаше:
- Царю ле, царю Ясене,
я скоро дома да идеш!
Клетите турци дойдоха,
царица Елена забраха
и малка сестра Милкана,
на твойе мъжко детенце
руса му глава секоха,
златна му коса узеха!
Тогай си царо стана,
та па си дома отиде,
влезна си в ладни яхъре,
яхна си коня Кулешана.
Та па се царо не сети,
че му йе коня заклопен
у тия златни кюстеци.
Мини си село Кокален,
никой царю не показал,
че му йе коня заклопен.
Панчерево село премина,
и там му никой не каза,
че му е коня заклопен.
Мина си село Герман,
и там му никой не каза.
Настана синор Лозенски,
тамо овчар овце пасе,
и царо му говореше;
- Леле варе, младо овчарче,
минаха ли клети турци,
караха ли роби вързани
и моя царица Елена?
И овчарче му думаше:
- Хвала тебе, царю Ясене,
наскоро турци минаха,
сестра ти вързана караха
и млада царица Елена.
Ал ти е коньо заклопен,
у тия златни кюстеци,
та не можеш ги пристигна!
Царю извади ноженце,
та го овчарю подаде,
и си му тио говори:
- На ти, овчарче, ноженце
да ми прережеш кюстеци,
та да ми пустиш конецо!
Овчарче си го послуша,
узело влашко ноженце,
пререза златни кюстеци,
па пущи коня Кулешана!
Три пъти коньо е рипнал,
три кладенци е изкопал
и стигна клетите турци.
От тех си либе отемна
и мила сестра Милкана.
Та па ги дома отведе
и на царица говори:
- Либе, царице Елено,
като те турци караа,
коя йе вера най-чиста,
турска ли или булгарска?
Елена му тио думаше:
- Царю Ясене, Ясене,
нели ма питаш, да кажа,
коя вера е най-чиста...
Нищо им, царю, не аресах,
саде им едно обинъх,
кога руча - уста плакна!
Царо й нищо не рече,
па на сестра си говоре:
- Сестро ле, мила Милкано,
като ви турци караа,
що ви золум, сестро, чиниа?
Царева сестра Милкана,
дребни си сълзи ронеше
и милно, жално думаше;
- Брайно Ясене, Ясене,
да влегне вук у овците,
не ке ми овци ловити?
И турци нази да карат,
от нас ли ке мирно сидети?
Цар царици думаше:
- Царице, лепа Елено,
я се справи да идем
окол наша лепа града
малко да се разходим!
Не сети си се царица,
най се справи да иде
окол нихна лепа града.
Изведе я над река над Воден,
па й тио говори:
- Седни, царице Елено,
да си поговориме,
да говориме и вода да гледаме!
Не сети се царица Елена,
седнаха да си говора.
Царо й Ясен говореше:
- Царице, лепа Елено,
ке те питам да ми кажеш,
дал кеш ми млада светити,
ил кеш ми млада служити?
А она му отговаря:
- Хвала тебе, царю Ясене,
не кем ти млада служити,
люга ке ме дремка дремати,
та кем чаша погрешити,
тебе, царю посрамити,
най кем ти светити!
Царо й тио говори:
- Царице, лепа Елено,
дал кеш огън горети,
та кеш ми млада светити?
А она му тогай думаше:
- Боле ми глава отсечи,
не ли ме, либе, горити!
И царо я в вода удави,
встави чиша сребърна,
на тия скала висока.
Минал е стари игумен
от тоя голем манастир,
намери чаша сребърна,
и на чашата писано
на цар Ясена името
и на царица Елена.
"Кокалене кал го убило,
а Панчерево камене,
а Герман град го убило,
два Лозена берекетлии,
че ми конецо отклопиха,
та си стигнах клети турци,
та си сестрица отемнах!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.