* * *

Цар Ясен и турците

Пошли са турци от Самоковско,
от Самоковска наия,
та са минали Околско
през Лозенската планина,
слезнаа река Ведена,
срещнаа баба кокалка.
Турци на баба думаа:
- Бабо кокалко, кокалко,
нещо ке да те питаме,
право да си ни казала:
дали е царо в палато?
Баба на турци говори:
- Не си е царо в палато,
царо е у Панчарево
с Койлена младо сеихче
и Петър командирчето.
Панчарци госте правеа,
та са и царо канили.
Тогай са они отишли,
отишли право на Урвич,
право в палато влезная,
що би старо погубиа,
що би младо заробиа.
Заробиа си царица,
царица лепа Елена.
Имало мома слугина,
слугина мома германка -
бегала мома германка
на това върше високо,
на това върше Свинище
и се виком провикнала:
- Царо Ясене, Ясене,
не стигнало ти пиене,
та седиш тука и пиеш -
заробиа ти царица,
царица лепа Елена!
Като е дочул цар Ясен,
на Койлена си думаше:
- Койлене, младо сеихче,
скоро ми коня стегнете
с Петрете командирчето!
Като му коня стегнали,
очи с катран замазали,
нодзе кьостеци турили.
Преминал си е през Герман,
през Герман и Панчарево.
Като минали край Лозен,
имало орач лозенски
и царо го е попитал:
- Ораче горнолозенин,
виде ли турци да минат,
Елена да ми прекарат?
- Турците, рекъл, минаа
и Елена ти прекараа,
Елена лепа царица.
Срещнал е овчар лозенски,
па е овчаро попитал:
- Овчарче долнолозенин,
виде ли турци да минат
и да ми карат Елена?
- Сега през Върло минаа,
скоро чеш да ги настигнеш,
ама ти кон у кьостези.
Махнал цар Ясен с сабята,
та е кьостези пресекал,
рипнал е коньо далеко,
та изкопал Три кладенци,
стигнал е турци на връо,
та е турците съсекъл
и си Елена отъмнал.
Повел я в гора зелена,
да си я води у Солун.
Стигнали Белокамене,
она си е издихнала:
- Ух, турска вера, чиста вера!...
Та си я царя попита:
- Елено, лепа невесто,
като със турци вървехте,
мирно ли турци седеха?
А она си му говори:
- Кога влезе вълк у стадо,
мирно ли заминува?
Разлютил се е цар Ясен
и там й глава отсече,
и си отиде у Солун.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.