|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Абре, Стояне, Стояне,
тебе ли хвали дружина,
че бърже доиш стадото?
Дорде дружина по ведро,
Стоян надоил две ведра;
дорде дружина две ведра,
Стоян надоил три ведра.
Дорде дружина три ведра,
той веке четвърто;
дорде дружина четвърто,
Стоян надоил петото,
дорде дружина петото,
Стоян си стадо замами,
засвири медно кавале
през ония нови гробища,
кавалет му се зачува.
Дали му агне отблява,
или му мома отпява?
Нито му агне отблява,
нито му мома отпява.
Снаха го от гроб викаше:
- Деверче, мило деверче,
повъзпри ми кавалете,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
найде ли моя прилика,
носи ли моя премяна,
гледа ли дребни сираци?
Стоян хи тихо говори:
- Снахо Велико, Велико,
оженил се е батьо ми,
найде си твоя прилика,
носи си твоя премяна,
ала сираци не гледа -
скъсани, неоплетени,
непрани, незакърпени.
Яврово, Асеновградско; жетварска (Хайтов-Яврово, с. 220).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|