* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета,
край село, край гробищата.
С меден си кавал свиреше,
буля му от гроб думаше:
- Драгинко Дойчо, драгинко,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка.
Мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата,
децата, Дойчо, батя ти?
Дойчо си були думаше:
- Бате се, буле, ожени,
и взема добра стопанка.
Тя мяза, буле, на тебе,
ходи с твойто ходене,
носи се с твойто носене,
и батя, буле, тя гледа,
ала не гледа децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010