* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шилета
покрай селските гробища,
с меден кавал свири,
кавал свири и говори.
Отде де го зачу буля му,
тя му на кавала разбрала
и от гроба извикала:
- Драгинко Дойчо, деверко!
Ожени ли се бате ти?
Хубава булка взема ли?
Както аз ходех нагиздена0
ходи ли и тя кат мене?
Носи ли мойто носене?
Дойчо на буля си отговаря:
- Бульо льо, бульо Стоянице,
бате се, бульо, ожени,
хубава булка доведе,
хубава носия тя носи,
както ти носеше,
ала децата не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010