|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
със меден кавал свиреше.
От гроб му се глас обади:
- Драгинко Дойчо, деверю,
я спри си малко кавалът,
че дума ще те попитам,
на мене право да кажеш -
ожени ли се батко ти,
найде ли добра къщница,
ходи ли мойто ходено,
носи ли мойто носено,
гледа ли харно децата,
децата - двата близнака,
децата - двата сирака?
Я пък Дойчо хи думаше:
- Бульо ле, батьовице ле,
батко се, бульо, ожени
и найде добра къщница,
и носи твойто носено,
и ходи твойто ходено,
ала децата не гледа,
децата - двата близнака,
децата - двата сирака.
Кога хи лябец поискат
сухи корички хми дава,
на място манжа - помийка,
църната земя - постелка,
лютата слана - покривка!
- Драгинко Дойчо, деверю,
по-скоро в село да подеш,
та на батка си да кажеш
да земе тимян и вино,
да дойде да ме прилее,
прилее, още прикади,
дано се гробът отвори
и я в село да дойда,
децата да си изгледам!
Вършило, Бургаско; на собакь (СбНУ 57, № 154 - "Снаха се
обажда на девера си от гроба").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|