* * *

Булин глас от гроба (1)

Запаси Герги шилета
от едничко ги й запасъл,
дур ги хиляда изкарал,
хиляда Герги, петстотин.
Сутра ги вечер караше
покрай новата гробища.
Синките смирно вървяха,
сал югича мирно не върви,
със две ми вити рогчета,
със девет пъстри звънчета,
сал той си мирно не върви.
На булин му гроб ровеше,
със крак си земя изравя,
с рогите си я изхвърля
и му буля му отрови.
Буля му дума: - Драгинко,
драгинко Герги, най-малък,
ожени ли се бате ти,
доведи ли ви буля ви,
гледа ли хубаво децата?
Герги, мор, бульо думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
и ни буля ни доведи,
но ти децата не гледа.
Ей сега са във черкува,
в черкува да се венчават.
Герги си ямурлук отчули
и си буля му надчули,
и те са двамата тръгнали,
и у Гергьови отишле.
Гергюв'та мила майчица,
тя си на Гергя думаше:
- Каквой туй овчерчи със тебе?
Герги, мър, мамо думаше:
- То ни е, мамо, овчерче,
ами е буля Петровца,
както я гледаш, има я,
и тъй я гледай, нема я.
Нейната малка Марийка
на сън майка си познала,
викнало и заплакало.
Тя им се от очи изгуби...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010