* * *

Булин глас от гроба (1)

Зора се рано зазори,
Стоян си стадо пасеше
край село, край гробищата.
Глас се от гробища обади:
- Братко Стояне, Стояне,
я стой с кавала, позапри,
нещичко да те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Стоян уплашен си отиде
и на буля проговаря:
- Батьо се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
децата добре не гледа.
Година време измина,
нито са мити, нито прани,
по улиците се скитат
голи и боси, гладни и жадни.
Де кого срещнат и стигнат
и все го, бульо, питат:
"Дека е, чичко, майка,
дет ни е назе родила,
дет ни е назе гледала?"
Буля на Стоян продума:
- Стадото, брайно, остави,
па иди, брайно у дома,
три годишно вино налей,
гроба ми на кръст прилей,
да стана, да ида,
децата да си измия и опера,
да омеся, да ги нахраня!
Стоян си стадо остави
и си в къщи отиде,
три годишно вино донесе,
гроба на кръст кат приля,
буля си от гроба излезе.
Един пред стадо вървеше,
другият след стадото.
Като в двора отишли,
единият дърва сечеше,
другият вода носеше.
Стоян си огън накладе,
буля кокошка заклала,
пресна погача месила,
тогаз си деца измила,
измила и ги опрала.
Като на софра седнали,
всичките ядат, само буля не яде,
а под софрата фърляше.
Стоян на буля продума:
- Бульо льо, бульо батьова,
защо не ядеш, ами под софра хвърляш?
Тогаз му буля продума:
- Брайно Стояне, Стояне,
на батьо си да кажеш,
жената да си уважава,
но и децата да гледа,
че макар тук не живея,
че тех плача, милея!
И се буля изгуби...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010