* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Друми шилета
край село, край гробищата,
шилета кротко пасяха,
кучета кротко лежаха,
Друми с кавала свиреше.
На Друми му се глас дочу
оттатък, откъм гробище:
- Я поспри, Друме, песента,
нещичко ще те попитам,
правичко ще да ми кажеш.
Ожени ли се батко ти,
взе ли си добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли одбре децата?
Друми буля си думаше:
- Бульо ле, мила батьова,
щом кат ме питаш, ще кажа,
снощи се батьо ожени,
взема си добра стопанка,
тя носи твойто носене,
и ходи твойто ходене,
само децата не гледа,
те ходят мили, недраги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010