|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл е Таньо шилета
по тия нови гробища,
пасъл ги денем и нощем,
па си е Таньо поседнал
на тия нови гробища,
извадил меден кавалец,
та духна, та си разсвири
със тоя меден кавалец.
А нещо му се пригласи
на този меден кавалец,
а Таньо се е заслушал -
дали е мома хубава
от големата седенка,
или е вакло агънце
от големата сурия?.
Нито е вакло агънце
от големата сурия,
нито е мома хубава
от големата седенка,
но си е снаа Петкана
низ тия нови гробища!
Па си на Таньо говори:
- Брате ле, Таньо шилегарьо,
ожени ли се бая ти,
найде ли либе прилика,
на лице да е прилика,
на сърце да е погода,
сговорно да е с комшии,
гледа ли деца сираци?
А Таньо си й говори:
- Како ле, тизе, Петкано,
ожени си се бай Яне,
найде си либе прилика,
на сърце си е погода,
сговара си се с комшии,
не гледа деца сираци.
Дигни се, како, дигни се,
децата да си догледаш,
да ги изпереш, закърпиш,
че ти са деца непрани,
непрани, незакърпени!
Петкана низ гроб продума:
- Гледай ги, браче, гледай ги,
ега ги, браче, догледаш,
дочуваш, браче, догледаш,
че язе, браче, не мога!
Тежка ме земня покрила,
тежка ме земня натегна,
лице ми плесен изеде,
очи ми змии изпиха,
сърце ми жаби пиеха,
коса ми гнездо правено,
у гнезда мишки матеха,
те това, браче, не мога,
не мога язе да станем!
Своге; инф. род. Заселе, Софийско (СбНУ 38, с. 11, № 8; =Осинин,
Душата, с. 258-259, № 189; =БНТ 4, с. 401 - "Булин глас от гроба - 1";
=Арнаудов-ВН 1, с. 129 - "Булин глас от гроба - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|