* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станьо шилета
покрай тия нови гробища.
На бял е камък приседнал,
с меден кавал засвирил,
низ кавала му се глас зачуло,
Станьо си кавал запрял,
да седи Станьо, да слуша -
дали му агне отблява,
или му мома отпява.
Нито му агне отблява,
нито му мома отпява,
невяста из гроб продума:
- Братче ле Станьо, братче ле,
оженихте ли, братче, байчо си,
взе ли си булка хубава,
децата харно гледа ли?
- Ние си байчо оженихме,
хубава му е булката,
ала ти децата не гледа.
Невяста на Станьо пак дума:
- Да кажеш, братче, на байчо си -
децата да ми сбере,
при мене да ги изпрати,
че и тук без деца не може.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010