* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
каквото Радка буля си.
Станала й рано в понделник,
че си главата умила,
умила, не се й оплела,
вземала гребен във ръце,
и си на гробища отиде,
на булин си равен гроб.
Ясно се Радка провикна:
- Стани, мила бульо батьова,
стани ми коси оплети,
както ме, буле, плетеше.
Буля се от гроб обади:
- Стига си, Радке, плакала,
стига си сълзи ронила,
че ми къщата прокапа
и ми постилки изгниха
от твойте сълзи горещи.
Слушай ме, Радке, послушай,
какво ще те буля попитам -
ожени ли са батьо ти,
доведи ли си добра стопанка,
шета ли мойто шетане,
гледа ли добре децата?
Радка на буля си думаше:
- Не се й бате оженил,
сам си гледа децата.
- Кажи му, Радке, кажи му,
нека се бате ти ожени -
добре да гледа децата,
за мене да не мисли...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010