* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
както Иринка жаляла,
жаляла малко, не много,
тъкмо до девет години.
На десетата година
станала й рано в събота,
донела й вода студена,
че си главата умила.
Че влезе в мала градинка,
набрала й цветя всякакви.
Направи китка смесена,
че взела свещи и тамян,
че влязла в равни гробища,
на булина си равен гроб.
Приляла и прикадила,
викнала, че заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
на седемдесе косици,
на седемдесе и седем.
Буля се из гроб обажда:
- Не мога, калино, да стана -
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо завила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010