* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, покрай гробищата
и с меден си кавал свиреше.
От гроб се глас зачуло:
- Почакай, нещичко да те попитам,
ожени ли се бате ти?
Взе ли буля хубава?
Мяза ли на мене?
Мойто насене носи ли?
Дойчо си на буля думаше:
- Много е, бульо, хубава,
но децата ти не гледа.
Черна им земя постеля,
студен им камък възглаве,
рогозка ми завивка.
Вместо манджица, помийка
и от три дни сухи корички.
- Иди, драгинко, иди
при бате си и му кажи,
да вземе тамян и восък,
да дойде да ме прикади
и с вино да ме прилее.
Да ми се гроба раздели
и да си децата прибера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010