* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, селски гробища,
с тънка си свирка свиреше.
Свирка му свири-говори,
глас от гробища обажда:
- Дойчо льо, драги деверко,
позапри, Дойчо, свирката,
нещичко да те запитам -
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
работи ли мойта работа,
гледа ли, Дойчо, децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, бульо батьова,
бате се, бульо, ожени,
взема си добра стопанка,
ходи ми твойто ходене,
носи ми твойто носене,
ала децата не гледа.
Хлебец като й поискат,
сухи корички им дава.
Водица като й поискат,
на елаку ги изпраща.
Дъждеца като пороси,
дъждеца ще ги окъпе.
Слънцето като напече,
слънцето ще ги изсуши...
Буля на Дойча думаше:
- Дойчо льо, драги деверко,
я прати, Дойчо, батя си
при мене и той да доде,
със вино да ме той прилей,
и с тамян да ме попуши!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010