* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
Де го зачула буля му,
тя се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш.
Ожени ли се бате ти,
взе ли си добра стопанка?
Ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли добри децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не ходи твоето ходене,
не носи твоето носене,
не гледа добре децата,
клети сираци по сокаци,
ходят ми гладни, непрани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010