|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де се й чуло и видяло
зълва буля си да жалей
каквото й Радка жалела.
Жалела й девет години,
на десетата отжели.
Станала й рано в събота,
че се й умила, оплела,
върлина ризи опрала,
опрала и ги простряла,
че взела й свещи вощени,
че на гробища отиде,
на булина си равен гроб,
че викна Радка, заплака:
- Стани ме, буле, оплети,
ситно ме, дребно, нареси!
Черна се земя припукна,
буля й от гроб продума:
- Не мога, буле, да стана,
черна ме земя притиска,
бяла ме й плесен прекрила...
Ожени ли се батьо ти,
раздаде ли ми децата,
хубава ли й буля ти -
ходи ли мойто ходене,
шета ли мойто шетане,
гледа ли мойто гледане?...
неуточнено, Северна България (СбНУ 26, с. 197, № 218 - "Радка
и буля й").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|