|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (2)
Де се е чуло и видяло
зълва буля си да жали,
както Иванка буля си.
Жалила девет години.
Кога десета настъпи
станала е рано в събота,
че си главата измила,
месила й бяла й кисело,
опекла е топла погача,
запали свещи и тамян
та на гробище отиде,
на булини си гробове,
приляла и прикадила.
Викнала, та заплакала,
плакала и нареждала:
- Булне ле, мила и драга,
стани ме, буле, оплети
твойто ситно плетило!
Буля се от гроб обажда:
- Мари, калино Иванке,
чувам те, ама не мога,
не мога, буле, да стана -
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо извила,
люти е пилци извела.
Мари, калино Иванке,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се бате ти,
зема ли добра къщница -
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Иванка на буля дума си:
- Булне ле, мила и драга,
бате се, буле, ожени
и взема добра къщница.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене
ала не гледа децата.
Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|