|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл е Станьо шилета
покрай новите гробища.
Воз бел се камик подслони,
със меден кавал засвири -
нещо се гласи зачуват...
Стоян се запре, та слуша -
дали му мома отпева
от големата седенкя
или му агне отблева
от големата сюрия?
Нити му мома отпева
от големата седенкя,
нити му агне отблева
от големата сюрия -
невеста низ гроб продума:
- Браче ле Станьо, браче ле,
оженихте ли бая ти,
доведохте ли невеста?
Хубава ли е като мен,
работна ли е като мен,
гледа ли добре децата?
А Станьо й думаше:
- Како ле, како хубава,
байо се, како, ожени,
доведохме му невеста.
И хубава е като теб,
и работна е като теб,
ала децата не гледа -
едното баю хариза
на тая вера еврейска!
Голема Раковица, Новоселско, дн. Елинпелинско (СбНУ 44, № 490
- "Девер и умрялата му снаха"); името Стоян се появява еднократно в
записа, вер. е грешка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|