|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми Таньо шилета
от пладне до полунощи,
силна го дрямка придряма,
извади медни кавали,
на мермер камък застана
във тия нови гробища;
засвири Таньо, запея,
песен му гласа износи,
кавал му гласа доноси...
Чуди се Таньо, мая се,
що му на песен приглаша -
дали е вакло агънце
от голямата сюрия,
или е мома хубава
от силната си седянка?
Нито би вакло агънце
от голямата сюрия;
нито би мома хубава
от силната си седянка -
провикнала се Петкана
из тия нови гробища,
та си на Таньо отпява:
- Таньо ле, млад шилегар,
ожени ли се баю ти,
найде ли лика-прилика,
като на мойта отлика;
с комшии сговорна ли е,
гледа ли деца сираци?
Таньо Петкани говори:
- Снахо, Петкана хубава,
оженил се е баю ми,
найде си лика-прилика,
като на твойта отлика;
с комшии сговорна си е,
ала сираци не гледа...
Ти стани, снахо Петкано,
сираци да си догледаш!...
А Петкана му говори:
- Братче ле, Таньо шилегар,
не мога, брайно, да стана,
сираци да си догледам -
равна ми снага загнила,
руса ми коса окапа,
змии ми очи изпили,
лице ми плесен пояде!...
Панагюрище (сп. Труд, Велико Търново, год. І, 1887, № 20-21, с.
1265 - "Таньо шилегар").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|