|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно светеше.
Дойчо си с кавал свиреше,
глас изпод земня зачуло:
- Драгинко, булин деверко,
я спри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
добра ли булка доведе
и мяза ли, Дойчо, на мене?
Гледа ли, Дойчо, децата,
мойте клети сираци?
Дойчо да свири престава,
уплашен тихо говори:
- Бате се, како, ожени,
добра си булка доведе
и малко мяза на тебе.
Не гледа, како, децата
твойте клети сираци.
- Да идеш, Дойчо, да идеш,
на бате си да кажеш,
да си гледа той жената,
да си не пръска децата,
че макар тук да не живея,
за тях все плача, милея!
Оряхово (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|