|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо си шилета пасеше
край друмища, край гробища,
оттам глас се дочува:
- Брайно ле Дойчо, брайно ле,
нещо кака ще те попита,
право, Дойче, да ми кажеш -
ожени ли се веч бако ти?
Взема ли добра стопанка?
Гледа ли добре децата?
Дойчо на кака продума:
- Како ма, мила снахице,
всичко право ще ти кажа.
Бако се веч, како, ожени.
Не взема добра стопанка,
не носи твоето носене,
не ходи твоето ходене,
не гледа, како, децата.
- Дойчо, на бако си да кажеш
булката да си уважава,
та да му гледа децата!
Дойчо си право вкъщи отиде
и на бако си продума:
- Бако ле, кака се обади,
всичко, бако, да ти кажа,
но най-много за децата.
Оряхово (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|