* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Нено шилета,
шилета, още ярета,
пасъл ги в трева зелена,
поил ги с вода студена,
седнал ми на бял камък,
с тънка ми свирка засвири,
от свирка му се глас дочува:
- Драги ми, Нено булин,
нещо ще те попитам,
право да ми кажеш.
Ожени ли се батя ти,
зехте ли му булка прилика,
гледа ли ми децата?
Нено си дума продума:
- Оженихме го за булка хубава,
но тя децата не гледа,
ами ги люто кълнеше:
"Болест ви й върла изяла,
провалила се й майка ви,
дето ви й вази създала!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010