|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми е Станьо шилета
около селските гробища,
че му се е гласец дочуло
от пресен гроб наблизо:
- Станьо ле, булин деверко,
ожени ли се батьо ти,
взе ли добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Гали ли ги майчински,
учи ли ги на добро?
Станьо на буля си думаше:
- Бате се, буле, ожени,
взема си добра стопанка.
Твойто носене носи
и твойто ходене ходи,
ала децата не гледа,
много ги, буле, тормози.
Те ходят немили-недраги.
Мирово, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|