* * *

Булин глас от гроба (2)

Де са е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей? (2)
Жаляла я малко, не много,
жаляла я девет години. (2)
Буля се от гроб обади:
- Стига си, калино, плакала,
иди си, калино, у дома,
че налей жълта бъклица
в равни гробища ще дойдеш.
Калина си у тях отиде,
че наля жълта бъклица,
в равни гробища отиде, (2)
приляла й, преплакала, (2)
викнала й, че заплакала:
- Булне ле, драго булне ле,
стани ме, булне ле, оплети
пусто кадънско плетене, (2)
пусто ресненско ресане.
Буля се от гроба обади:
- Мари, калино Кръстино, (2)
стига си, буля, плакала,
че ми къщата прокапа
от твоите сълзи горещи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010