|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Със кавал Дойчо свиреше,
месеца слабо светеше,
шилета сладко пасяха.
Глас се под земя зачува:
- Драгинко, драги Дойчо ле,
позапри малко кавала,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
ам гледа ли ми децата?
Дойчо кавала запира,
уплашен Дойчо говори:
- Бате се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
малко тя мяза на тебе,
ходи тя твойто ходене,
носи тя твойто носене,
твърде не гледа децата -
немили, още недраги.
Гласа отново говори:
- Драгинко Дойчо, Дойчо ле,
когат си у вас отидеш,
на батя си, Дойчо, да кажеш -
нека си гледа жената,
децата да не забравя!
Мартен, Русенско; седенкарска (СбНУ 60, № 320 - "Невяста
разговаря от гроба с девера си - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|