* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жали,
като Марийка буля си,
цели ми девет години,
ни се Марийка умила,
умила, нито оплела.
На десетата година
станала рано в събота,
донесла вода съботна,
та си главата умила,
умила, а не оплела,
слезнала в мала градина,
набрала цветя всякакви,
цветя девет тюрлии,
и на гробищата отишла,
приляла и прикадила,
прикадила и накичила,
седнала и заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
твоето ситно плетене
и кадънското редене.
Буля се от гроб обажда:
- Не мога, Марийке ма, да стана,
герджик ми снага изгнила,
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо свила,
малки змийчета люпила,
малки змийчета, змейове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010