* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата,
на булиния си пресен гроб
и с меден кавал свиреше.
Буля се от гроб обади:
- Драгинко, милин деверко,
ожени ли се бате ти,
взехте ли буля мащеха,
гледа ли добре децата,
децата, мойте сираци?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, бульо Миленке,
бате се, бульо, ожени,
доведе буля мащеха,
тя ходи твоето носене,
ала децата не гледа,
когато хлебец поискат,
тя им корички подава,
когато легнат да заспят,
черна им земя постеля,
синьо им небе постеля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010