* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се е чуло видяло
зълва буля си да жали,
като Иванка буля си.
Жалила Иванка, плакала,
цели ми девет години,
десето лято проклето.
Рано Иванка станала
в събота срещу неделя,
та на гробища отишла,
приляла Иванка, прикади,
викнала, та заплакала:
- Я стани, бульо, я стани,
та ми косата оплети,
и си ме на три заплети!
Буля се от гроб обади:
- Не мога, зълво, не мога,
свят ми се вие, ще падна,
глава ме боли, не можа,
змии ми очи изпили,
молци ми вежди опасли.
Нещичко ще та попитам,
правичко да си ми кажеш -
ожени ле се батьо ти,
доведе ли майка мащеха,
гледа ли моите дечица,
моите дечица сираци?
- Батьо се, бульо ожени,
още на третия ти ден,
доведе майка мащеха,
не гледа добре децата.
Кога долапи измете,
тогаз им хлебец тя дава,
кога съдове измие,
тогаз гозбица им дава,
твоите дрехи тя носи,
и твоите шихрит-жълтици.
- Да идеш, зълво, да кажеш -
дето жълтици ми носи,
да си й вратът изсъхне,
дето ми дрехи облича,
да й тялото окапе!
И на батьо си да кажеш -
да си той гледа жената,
и не забравя децата!
Като си в къщи отиде,
всичко на батьо си разправи.
Стоян на гроба отиде,
приля го и го прикади,
и викна, та си заплака:
- Прости ми, Марче, прощавай,
че ази се пак ожених,
децата добре ще гледам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010